Pages

Jul 23, 2013

Колко лоша е системата за ранглистата на Международната федерация по волейбол

Изданието на Световна лига за 2013 година завърши преди броени дни и крайното класиране изглеждаше по следния начин:
1     Russia
2     Brazil
3     Italy
4     Bulgaria
5     Canada
6     Argentina
7     Germany
8     Serbia
9     Iran
10     France
11     Poland
12     USA
13      Cuba
14     Netherlands
15     Korea
16     Finland
17     Portugal
18     Japan

Световната ранглиста беше обновена днес и класирането при мъжете изглежда така:

1. Brazil (2)
2. Russia (1)
3. Italy (3)
4. Poland (11)
5. USA (12)
5. Cuba (13)
7. Serbia (8)
8. Argentina (6)
9. Bulgaria (4)
10. Germany (7)
11. Canada (5)
12. Australia (-)
12. Iran (9)
...
18. France (10)
19. Japan (18)
...
23. Korea (15)
...
31. Finland (16)
...
33. Netherlands (14)
...
37. Portugal (17)

В скобите са показани съответстващите класирания в Световната лига 2013. Разместванията в топ 10 бяха малко и изглеждаха така:

Cuba +1
Argentina +1
Bulgaria -1

Всъщност Куба се изравни по точки със САЩ на пета позиция, така че технически тяхното повишение може технически да не се смята. По този начин единствената промяна остава Аржентина, която минава на осма позиция за сметка на България. Това разместване е меко казано странно като се имат предвид следните няколко факта:

- България завърши по-високо от Аржентина както в тазгодишното, така и в миналогодишното издание на Световната лига (от което точките вече не се смятат, но се смятаха в предишния вариант на ранглистата)
- България победи Аржентина три пъти, от които един път на финалите
- Аржентина завърши на последно място в предварителната група, където България завърши втора; Аржентина се класира за финалите само заради фактът, че беше домакин
- Аржентина завърши на най-ниската възможна позиция във финалите (6-та от 6 отбора), като както беше споменато вече - беше единственият отбор, който не се класира по резултати

Това сериозно несъответствие между показаните резултати и ранглистата ме накара да погледна по-сериозно в това как се определят ранкингите. Цялата информация е изложена на сайта на Световната федерация по волейбол тук.

Точки за мъжката ранглиста се дават само за крайно класиране в следните турнири:
- Олимпийски игри - от 100 за първо място до 20 за 11-12 място (последните)
- Световно първенство (включва и квалификации) - от 100 за първо място до 20 за 19-24 място (последните)
- Световна купа - от 100 за първо място до 5 за 9-12 място (последните)
- Световна лига - от 50 за първо място до 1 за 18 място (последното)
- Континентално първенство (включва и квалификации) - от 30 за първо място до 1 за некласирали се участници в квалификациите
 Допълнително трябва да се направи уточнение, че точките от олимпийски игри, световно първенство и световна купа важат за по 4 години, докато тези за континенталните първенства важат за 2, а тези от световна лига - за 1.

На пръв поглед впечатление правят няколко неща:
- Теоретично, дали победиш Бразилия (първа позиция в ранглистата) или Бахрейн (последна позиция) няма никакво значение. Има значение къде се класираш в края на турнирите, които важат за ранглистата
- Това дали играеш на Европейско първенство или на първенството на Африка няма значение. Ако се класираш 6-ти в Европа (както направи България), печелиш същите точки както ако се класираш 6-ти в Африка, Азия, Северна Америка или Южна Америка. Така например Индия, която е 6-та в Азия, също печели 10 точки, както правят Тринидад и Тобаго, Мароко и Парагвай (съотвено 6-ти в Северна Америка, Африка и Южна Америка) - отбори, които биха били равностойни противници на по-малката част от отборите в родната волейболна лига
-  Световната купа дава много точки, а за този турнир се класират само 12 отбора, от които един е задължително Япония, пет - шампионите на петте континента (Австралия и отборите от Океания се състезават под егидата на Азиатската волейболна конфедерация), четирите най-добри втори отбори (по ранкинги в световната ранглиста) и два отбора с покана. Допълнително, поканените отбори не трябва вече да са се класирали за идната Олимиада (Световната купа е винаги в годината преди Олимпийски игри). Всичко това очевидно дава неравностойно предимство на отборите от континенти като Африка, Азия и Северна Америка, където конкуренцията е малка. Тези отбори по традиция се класират на последните места, но дори и това им дава допълнителни 5 точки, които други отбори не могат да вземат толкова лесно. Справка - в последната световна купа (2011), последните 4 отбора са:
9. Иран (класирали се като шампион на Азия)
10. Япония (класирали се по право)
11. Китай (класирали се като втори отбор от Азия)
12. Египет (класирали се като шампион на Африка)
Класирането през 2007 година беше подобно, но тогава имаше повече представители на Азия и Африка:
8. Австралия (шампион на Азия)
9. Япония (по право)
10. Египет (шампион на Африка)
11. Корея (втори отбор от Азия)
12. Тунис (втори отбор от Африка)


Тези (меко казано) недоглеждания създават няколко интересни аномалии, като тази с България и Аржентина:

1. Франция е на 18-то място, като пред нея са отбори като Тунис и Камерун. Това се е получило, въпреки че Франция завърши на 11-то място на последното световно първенство (Камерун завършиха на 13-18 място, а Тунис на 19-24, последно възможно място). Франция също завърши на 10 място в тазгодишната Световна лига, главно заради това, че игра в изключително тежката група А (където завърши трета). Камерун и Тунис дори не бяха поканени да участват в слабата Група Ц. Как тогава Франция е зад тези отбори? Просто Франция се класира 7-ма на последното Европейско първенство, зад Сърбия, Италия, Полша, Русия, Словакия и България. В същото време Камерун завърши втори в Африка, а Тунис - трети.

2. Русия е на 2-ра позиция, въпреки че спечели последната Световна купа, Олимпийски игри и Световна лига, докато Бразилия остана съответно трета, втора и втора. Бразилците обаче станаха (традиционно) шампиони на Южна Америка (бразилците не са печелили едно-единствено издание на този турнир, през 1964, когато не участват), а Русия завърши на 4-та позиция на Европейското.

3. Отбор като Мексико е на 23-то място, главно заради доброто си класиране на шампионата на Северна Америка, като по този начин е с равни точки с Корея и една позиция пред Испания. Алжир (четвърти в Африка) са пред Словакия (пети в Европа). Колумбия (четвърти в Южна Америка), Великобритания (последни на Олимпиадата, класирали се като домакини) и Индия (шести в Азия) са пред Финландия (осма в Европа).

Може би е крайно време да се помисли за смяна на системата и да се прибегне към точкуване по-подобно на това във футбола, където има специфични коефициенти за победи на континентално ниво и за победи срещу високопоставени опоненти.

May 13, 2013

Избори в чужбина или "Как в Турция има повече гласоподаватели от в целия останал свят"

Не съм публикувал отдавна тук, но направих малка математическа справка относно гласуването в чужбина и прецених, че тук би било най-подходящото място да публикувам сметките си. Причина за това станаха някои публикации в медиите за километричните опашки в Лондон. Никой обаче не спомена нищо за изборите в Турция и дали там е имало опашки. Рових се дълго, но не намерих дори една статия, която да споменава нещо от сорта на "в Турция също имаше дълги опашки и хората в Бурса/Истанбул трябваше да чакат с часове за да гласуват". По пътя на логиката - щом нито една медия не споменава за подобен проблем (и още по-важното: никоя партия не сигнализира за забавяне), такъв е много вероятно да не е имало. На няколко пъти прочетох, че евентуално забавянето е могло да дойде от факта, че много хора не са се регистрирали предварително, а регистрацията на място отнемала време. Приемам това като евентуална хипотеза за забавянето.

Сега нека сравним данните за гласуването във въпросните две "невралгични" точки - Турция и Великобритания:

Турция:

- 62 402 предварително регистрирани гласоподаватели (забележка: от тях 60 561 регистрирани на ръка, т.е. по поща или на място!)
- 65 035 общо гласували
- 86 отворени секции

Обща сметка:
- 756 гласували на секция
- 726 предварително регистрирани гласували на секция
- 30 нерегистрирани на секция

Великобритания:

- 3 241 предварително регистрирани гласоподаватели
- 5 825 общо гласували
- 11 отворени секции

Обща сметка:
- 529 гласували на секция
- 294 предварително регистрирани гласували на секция
- 235 нерегистрирани на секция

Ако погледнем към Великобритания се вижда, че средният брой гласували на секция е много по-нисък там в сравнение с в Турция (около 30% по-нисък). Въпреки това, процентът на нерегистрираните гласували на секция е 44.5% за Великобритания и само 4% за Турция. И тук идва една неизвестна - колко време отнема на практика дописването и самото гласуване на един предварително нерегистриран гласоподавател. Или по-скоро - колко повече време средно отнема на един нерегистриран гласоподавател да гласува в сравнение с един регистриран такъв. Ако приемем чисто хипотетично, че на един предварително регистриран му отнема 1 минута да гласува, а на един предварително нерегистриран - 2 минути, то тогава общото време за гласуване в Турция би било 786 минута, а във Великобритания 764 минути (т.е. и двете числа биха били близо до общото време за гласуване в деня на изборите - 780 минути, или 13 часа). Тогава защо във Великобритания проблемът с опашките и времето за чакане е бил огромен, а в Турция е нямало такъв?

Друг интересен факт е, че според много медии до 18:00 в Турция са били гласували 42 226 души, а крайният брой е бил с 22 809 повече. Това значи, че между 18:00 и 20:00 (когато секциите би трябвало да са затворили) са гласували средно по 133 души на секция на час или по над 2.2 души на минута!

Оставям по-нататъшните разсъждения на по-просветените от мен.